Два месеца протести в Иран: Настъпва ли краят на републиката?
Два месеца след гибелта на Джина Махса Амини обстановката в Иран остава несигурна. Трудно е да се каже с решителност дали митингите към този момент са предизвикали пукнатини в режима, или той остава относително постоянен.
Забележителна е продължителността на демонстрациите. И то, макар че военачалник Хосейн Салами, който командва Революционната армия, преди три седмици изиска незабавния им край. Изглежда част от младите иранци вече не се плашат и желаят да пренесат на улицата потиснатия яд и недоволството от системата на Ислямската република.
Тъй като демонстрациите се организират в цялата страна и протестното придвижване няма лични водачи, държавното управление се сблъсква със обилни компликации да го овладее и да го отслаби стратегически. Изявления като това на ръководителя на Народното събрание Мохамед Багер Галибаф, че страната е подготвена да осъществя избрани промени, не провокираха стремежи резултат. Ето защо режимът залага на насилственото потушаване на митингите.
Красноречиви са данните на правозащитници - смъртните случаи са към 400, а над 16 800 души са били задържани. Аятолах Али Хаменей към момента не е призовал обществено за преустановяване на размириците. Въпреки това има клюки, че скорошните ексцесии в югоизточната провинция Систан и Балучестан са били самобитен тест за революционния водач. Там силите за сигурност разкрили неведнъж огън по стачкуващи от сунитското болшинство, измежду които имало и духовници. Убитите били десетки. Въпреки това митингите не можели да бъдат овладени.
Грубата мощ остава единственият метод за оцеляване на режима. Властта се крие зад чиновници на силите за сигурност на ниско равнище, с цел да прикрие същински брутално настоящите звена. Официално се акцентира, че полицията и паравоенните доброволчески елементи на милицията " Басидж " са виновни за противодействието на митингите. Но все по-често се появяват изявления, че Революционната армия, която безмилостно потуши митингите на " Зеленото придвижване " през 2009 година, също взе участие - облечена в полицейски униформи и облеклото на милицията " Басидж ".
С оглед на възходящото принуждение против стачкуващите, не се знае докога те ще не престават да излизат на улиците. Но има основания да се чака, че няма да се откажат - очевидно по-малкият боязън, усилването на вълненията около годишнината от смазването на митингите през 2019 година, която беше тази седмица, и недоволството от стопанската система са част от тях, написа DW.
Външният министър Хосейн Амир-Абдолахиан предизвести за " революция ", която съгласно него Западът провежда в страната. Демонстрантите евентуално ще одобряват думите му като симптом за страх сред хардлайнерите за бъдещето на Ислямската република. Ако митингите продължат и овладеят трайно значими сфери на публичния живот като пазарите, превоза или петролната промишленост, едно ново съществено клане наподобява неизбежно. В четвъртък бе обявено, че родният дом на аятолах Рухолах Хомейни, който е музей от 30 години, е бил запален.
Забележителна е продължителността на демонстрациите. И то, макар че военачалник Хосейн Салами, който командва Революционната армия, преди три седмици изиска незабавния им край. Изглежда част от младите иранци вече не се плашат и желаят да пренесат на улицата потиснатия яд и недоволството от системата на Ислямската република.
Тъй като демонстрациите се организират в цялата страна и протестното придвижване няма лични водачи, държавното управление се сблъсква със обилни компликации да го овладее и да го отслаби стратегически. Изявления като това на ръководителя на Народното събрание Мохамед Багер Галибаф, че страната е подготвена да осъществя избрани промени, не провокираха стремежи резултат. Ето защо режимът залага на насилственото потушаване на митингите.
Красноречиви са данните на правозащитници - смъртните случаи са към 400, а над 16 800 души са били задържани. Аятолах Али Хаменей към момента не е призовал обществено за преустановяване на размириците. Въпреки това има клюки, че скорошните ексцесии в югоизточната провинция Систан и Балучестан са били самобитен тест за революционния водач. Там силите за сигурност разкрили неведнъж огън по стачкуващи от сунитското болшинство, измежду които имало и духовници. Убитите били десетки. Въпреки това митингите не можели да бъдат овладени.
Грубата мощ остава единственият метод за оцеляване на режима. Властта се крие зад чиновници на силите за сигурност на ниско равнище, с цел да прикрие същински брутално настоящите звена. Официално се акцентира, че полицията и паравоенните доброволчески елементи на милицията " Басидж " са виновни за противодействието на митингите. Но все по-често се появяват изявления, че Революционната армия, която безмилостно потуши митингите на " Зеленото придвижване " през 2009 година, също взе участие - облечена в полицейски униформи и облеклото на милицията " Басидж ".
С оглед на възходящото принуждение против стачкуващите, не се знае докога те ще не престават да излизат на улиците. Но има основания да се чака, че няма да се откажат - очевидно по-малкият боязън, усилването на вълненията около годишнината от смазването на митингите през 2019 година, която беше тази седмица, и недоволството от стопанската система са част от тях, написа DW.
Външният министър Хосейн Амир-Абдолахиан предизвести за " революция ", която съгласно него Западът провежда в страната. Демонстрантите евентуално ще одобряват думите му като симптом за страх сред хардлайнерите за бъдещето на Ислямската република. Ако митингите продължат и овладеят трайно значими сфери на публичния живот като пазарите, превоза или петролната промишленост, едно ново съществено клане наподобява неизбежно. В четвъртък бе обявено, че родният дом на аятолах Рухолах Хомейни, който е музей от 30 години, е бил запален.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ